С кану по Камчия

Спускането с кану по река Камчия е СУПЕР! До момента ми бяха познати: малко корабче, сал или рибарска лодка, но никога преди не съм се возила на кану. Приключенско е и те пренася в един нов свят.

След кратък инструктаж се спуснахме по течението на Камчия в района близо до с. Венелин. Реката там е доста бърза. Природата наоколо контрастира със спокойствие и девственост. Лонгозната растителност, надвиснала в причудливи форми над реката, оформя странни фигури и същества. Случайният вятър ги подканя да ни помахат за сбогом, а ние не с трудност откъсваме очи от красотите. Наоколо са се сгушили двойка жерави, които любопитно започват да кръжат на премерено разстояние, за да проучат „натрапниците”.  За миг се понасяме с тях нагоре към висините на пролетния ден изкушени от грациозните им движения... камчийска идилия ... допълвана от няколко корморана, един воден плъх и ... учудените погледи на рибарите. Явно не бяха очаквали да се появим.

Изведнъж се натъкваме на затлачени в реката дървета и храсти и неспособни да реагираме адекватно, аз и двамата гребци – Николай и Краси, се преобръщаме цъмбур ... в реката. Мокри до кости се изтегляме на брега, да обсъдим ситуацията. Единственото, което можем да направим, естествено е да изцедим водата от дрехите си и ... да продължим „освежени” и развеселени от неочакваната априлска баня. Единственото сухо място беше непромокаемата раница на Ники, но за съжаление трябваше да се разделим с някои ценни сечива и вещи.

Бързо, унесени от неповторимата гледка, забравяме че сме мокри. С умели ходове момчетата се справат с всички препятствия надолу по реката – криволичене, тесни пространства, маневри назад. Покрихме се в едно заливче, за да избегнем нова „баня”. Аз, седейки в средата, предимно пазих равновесие, а момчетата отпред и отзад гребяха и направляваха движението на кануто. Убедих се, че са много добри. Пожелавам на всеки да пробва и да да се убеди сам.

В долното течение реката става по-широка, по спокойна и беше чисто удоволствие да се повозим без много усилия и гребане. След около 1/2 час стигнахме до мястото на пикника. След овации от приятелите на брега се почуствахме като победители. Там сменихме по някоя суха дрешка и се настанихме да се сушим до огъня. Кануто беше акустирано на малката пясъчна ивица до брега и си отдъхваше от камчийските приключения. Мускулите ни си отпочиваха от приятния гъдел на напрежението, а съзнанието ни беше прочистено и леко.

Маргарита Кръстева, 18 Април 2008 г.